Сложих си Барак Обама на десктопа и ме определиха първо: като позьор, после за луд, третите гледаха с пренебрежение. Все ми е тая. Обама даде надежда. Също както и новината, че Маркс е отново на мода и че чернокож стана световен шампион във Формула 1.
Надеждата е, че син на потомка на шотландци и ирландци и на негър от Кения размаза предразсъдъците в САЩ и гордо влезе в Белия дом. Това е. Светът се променя към добро. Светът разбира, че абсолютен либерализъм може да има в човешките отношения, но в икономиката трябва ред и контрол.

Че не може шепа самозабравили се смукачи на пари и техните кокаинови наследници да командват света. Да определят правилата, да казват кой колко ще спечели, да пращат войски, защото им трябва природен ресурс, или защото някой не им харесва.

Светът върви към добро, защото хората разбраха, че обикновеният човек може да постигне много, ако има вяра в себе си. Ако знае какво иска и не се самозабрави. Ако повярва, че е трудно една бариера да се прескочи, но е много по-трудно да бъде вдигната, но въпреки това да го направи.

Сега Америка трябва да погледне към себе си и да остави света на спокойствие. Това е надеждата. Ясно е, че не може един да командва Земята, че сме различни, но трябва да се погледнем в очите, да преминем границите не с мисълта за собствената изгода, а с желанието да помогнем на този, който е в беда, за да може и на нас да ни помогнат.
Да разберем, че модерно не означава само новото Бентли и противоракетният щит.

Модерно значи да приемеш, че онзи, който си мислил довчера, че е бил в краката ти, сега е станал по-умен, по-учен и по-добър и той ще ти определя правилата.
Модерно е да разбереш, че класовото разделение не е вечна даденост, а етап от развитието на света, че всички хора са с равни възможности.

Ето, затова си сложих Барак Обама на десктопа. Този човек вдъхва надежда и увереност на всички. Ясно е, че в миговете на грандиозния си триумф едва ли се е сетил за нашата нещастна страна. Ясно е, че на Америка в този момент й е през обамата оттатък за нас.
Обама трябва да бъде пример за нас, че фамилиите рано или късно отиват в историята и че всъщност няма исторически дадености.

Нахалството, безочието и наглостта в политиката са признак за малодушен народ. Време е и при нас да дойде един Обама. Пък защо не и да се намери някой като онзи тъпанар от магазина под нас, който, докато люпеше семки, пиеше бира и се оригваше каза: „Са остава на нас циганин да ни стане президент" .
Ами да стане, ако ни даде надежда, що пък не. 

www.bgvesti.com

Обама е поредния блъф в политическия живот на Щатите. Поредната американска мечта (както казваше Д. Карлин - "The reason they call it the American Dream is because you have to be asleep to believe it."), поредния pure american bullshit. Една празна фразеология на измамен оптимизъм, политическа демагогия и популизъм без реални резултати. Обама е мит, олицетворение на мита за страната на неограничените възможности. Обвивка без реално съдържание. Масата хора там живеят с митологията за богоизбраността и превъзходството си над другите. Никакъв Обама не може да промени това а по-скоро култа към него още повече го потвърждава. Никакво Yes We Can! и никакво Change! или Hope! не би променил каквото и да е у Щатите докато почитат като полубог същия този президент и докато страната им е във война, самите те поддържат идеята в името на която се води тази война, а в същото време Обама е носител на Нобелова награда за мир. Мнозинството американци живеят в измислен и абсурден свят и продължават да го доказват всеки ден с изкуствената и повърхностна идея която имат за света и живота. Тези които ги ръководят винаги са били надменни диваци за които войната и живота са просто бизнес. Във война са заченати и вероятно войната и милитаризма ще ги погубят като общество докато не се самоосъзнаят.